Едно незабравимо лятно приключение, приютено от северните склонове на Стара планина. Пропито с история, изкуство, архитектура, етнография. Съпътствано от много положителни емоции.

Прекосявайки Балкана, учениците се потопиха в духа на старото школо. Музеят на образованието в Габрово ги пренесе назад във времето, където се запознаха с историята на просветното дело, докоснаха автентични учебни пособия и книги от миналото, впечатлиха се от „Дисциплината”-награди и наказания в килийното училище.

Пътуването в миналото продължи в музей ”Етъра”-жива картина на една отминала епоха. Там попаднахме в свят, различен от съвременния-светът на възрожденските българи. Водата завърта колелото на вековна воденица, а калдъръмът под краката напомня, че истинската красота в живота е скрита в преживяването на емоцията да се докоснеш до майсторлъка на предците ни.

Ден втори ни срещна с неповторимия облик на Трявна. Самобитната архитектура на поколения майстори-строители, градили църкви, мостове, училища, къщи. Посрещна ни великолепната възрожденска сграда на „Славейковото школо”. В него учениците писаха върху пясък, четоха от взаимоучителните таблици, закичиха се с кавалерия.

В най-слънчевото място в околността ни приюти музеят ”Тревненска иконописна школа”. Повече от 160 оригинални икони илюстрират майсторството на няколко поколения иконописци. Децата проследиха етапите в подготовката и рисуването на иконите във възстановената зографска работилница с оригинални зографски инструменти.

И за завършек-Къщата със слънцата. Малките посетители поспориха чие резбовано слънце грее по-красиво-Майското или Юлското. Кой знае-между тях може да се крие бъдещ дърворезбар или иконописец? Искрицата беше запалена…

Ден трети-друг прекрасен планински курорт, заобиколен от много крепости и заселища-Дряново. Историческият музей в града съхранява историческото и етнографско наследство на дряновския край.

Особено впечатлени децата бяха от живота и делото на Уста Кольо Фичето. Научиха думата „Уста”, с нейното ново значение-майстор. Макетите на сградите и мостовете, построени от него предизвикаха интерес и възхищение.

Беше ред на едно свято място-Дряновският манастир ”Свети Архангел Михаил”. Приказно красива природа. И време за малко смирение и възпитаване в християнски ценности.

С нетърпение, разбира се, очакваха посещението в пещерата „Бачо Киро”. Един от диамантите в пещерната огърлица на България-заради удивителните карстови образувания, за това, че е първата в страната, благоустроена за посетители и защото тук са открити едни от най-старите следи на хомо сапиенс в Европа. Смайваща красота-за повечето от децата първо посещение на пещера.

Ден четвърти-градът-столица на Втората българска държава и Княжество България. Търновград. Историческа и духовна столица на България и днес. Посетихме улицата на занаятите ”Самоводска чаршия” и къщата с маймунката. Учениците видяха още един шедьовър на познатия вече Уста Кольо Фичето. На чаршията се сдобихме със сувенири-спомен от нашето пътуване.

И най-незабравимата забележителност във Велико Търново-Парк ”Мини България”. Цялата история и култура на България в един час, в една разходка. Разбира се дълго се спряхме на влакчето-отново и отново посрещахме малките вагончета, които преминаваха през миниатюрните тунели и гари. Както ние преминахме през Родината.

Ден пети-ред на зоологията. Любима. И огорчение-Габровския зоопарк е затворен за посетители, поради липсата на лиценз.

Утешихме се с Боженци-селото, основано от болярката Божана. Сякаш отново се върнахме назад във времето-тесни улички с калдъръм, къщи, покрити с каменни плочи и чардаци, дюкяни; трикорабна псевдобазилика /църквата ”Св. Пророк Илия/ с килийното училище. И чист въздух-насред планината.

Едно незабравимо лятно приключение-знания за България, веселие, игри. За да е жива обичта към Родината!